Притча на индианците Чероки

Притча на индианците Чероки

Стар индианец от племето Чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас.

- В душите на всеки един от нас се борят два вълка.

 - Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. 

 - Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. 

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

-И кой вълк побеждава?

-Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Крали Марко и Ламята

    Ожаднял Крали Марко и отишъл на реката вода да пие. А там седи Ламя триглава. И като се почнала една люта битка три дена и три нощи. Отсича Крали Марко едната глава, а на нейно място веднага израства нова. Починали малко и пак почнали битката краят не се виждал. По едно време Ламята попитала:

  - Абе Крали Марко що искаш от мене?

  - Вода да пия - отвърнал юнака.

  - Ами да беше пил.

Котката

     В дома на един самурай се заселил огромен плъх. Стопанина решил да се спаси от него като си вземе котка . След продължително търсене, намерил една много силна физически котка, която била тренирана в различни техники на ловене на мишки и плъхове. Уви, за изненада на самурая тази котка била победена от огромния плъх.

    Тогава стопанина намерил друга котка, която се била занимавала с Ци Гун и имала много силно развита вътрешна енергия – Ци. Уви и тази котка била победена. Следващият котарак доведен от самурая бил изключително интелигентен и знаел хитри стратегии за ловене на плъхове. Той също бил победен. Накрая, някой изпратил на самурая една доста невзрачна, неугледна черна котка, която не вдъхвала особено доверие. Тя обаче успяла да се справи с големия плъх.

      Тогава другите три котки се събрали около черната котка, за да научат каква е нейната тайна. Тя им обяснила, че нито силата и техниката, нито енергията Ци, нито интелигентността са достатъчни сами по себе си за постигането на победа. Най-важен е духът-разум, който обединява горните три способности. Когато той е овладян, те трите се проявяват в един миг едновременно. Но черната котка казала, че познава една друга котка, владееща още по-голямо съвършенство, надхвърлящо обикновените представи за майсторството. Тя била сива, проскубана и стара, но щом влезела в някоя къща, всички плъхове уплашени напускали сами този дом, без да посмеят да влязат в схватка с нея.

   “Тази котка – завършил речта си черния котарак – е тайнствена и внушителна. Вие трябва да се стремите да станете като нея: отвъд техниката, отвъд дишането, отвъд интелигентността.” Това е пример за противодействие, без противодействие!

Самурай - Битка

     Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

     Един ден, при него дошъл войн, известен с пълната си липса на скрупули.

Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

   Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му. С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:

- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?

- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?

- На този, който го е донесъл. – отговорил един от учениците.

- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят. – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

Здравейте,

В този блог ще намерите притчи, истории, легенди и истински случаи свързани с търсенето и израстването на човечеството.